Как се сключват застраховки Автокаско

1. Обект на застраховане - всички видове МПС със собствен двигател и техните прикачни устройства, с

български регистрационни номера или такива които са с временни номера но, за последните не се покривариска „Кражба и грабеж на МПС" през този период до тяхната постоянна регистрация.
Застраховка «Каско на МПС» може да бъде направена по два начина:1. С анекс към Комбинирана автомобилна полица която включва и гражданска отговорност;2.  като самостоятелна застрахователна полица

2. Застрахователна стойност

•          Под Застрахователна стойност се разбира действителната стойност на застрахованото МПС в деня на сключването на полицата, като тя трябва да се разграничава от премията, която е сумата за която МПС е застраховано. Застрахованата сума трябва да съвпада със застрахователната стойност, за да не се получава подзастраховане или надплащане. При случай на подзастраховане и настъпило застрахователно събитие, обезщетението се определя според съотношението между сумата и действителната стойност на МПС. При случай на надзастраховане и настъпило застрахователно събитие, се изплаща обезщетение до действителната стойност на МПС, като Застрахователят не е длъжен да върне частта от премията, която съответства на разликата между застрахователната сума и действителната стойност.
•          Допълнителното монтирано оборудване се застрахова с издаване на Анекс ако ДМО е монтирано след сключването на застраховката. ДМО не може да надвишава 25% (двадесет и пет процента) от застрахователната сума на МПС. Автосистеми които, са трайно монтирани и за които застрахования няма документ за придобиване/фактура/ се застраховат за 50.00 лева, за автосистеми които са трайно монтирани и са с падеж панел и за които застрахования няма документ за придобиване/фактура/ се застраховат за ЮО.ООлева и такива които, се застраховат по фактура се взима стойността от фактурата.
4. Оглед преди сключване на застраховки.Преди сключването на Автокаско представител на застрахователя задължително извършва оглед на МПС / четири диагонални снимки и една снимка на N на рама, т. е. общо 5 броя снимки/ с цел неговото идентифициране техническото му състояние и евентуално наличие на повреди и липси. При извършване на огледа се описват и констатират всички повреди и увреждания / и допълнително се снимат / за които застрахователя не дължи застрахователно обезщетение. Отстраняването на липсващите и увредените детайли се доказва с нов оглед и снимков материал на предсатвител на агенцията и се издава анекс към полицата, че вредите са отстранени.

Застраховане определяне на трайна НЕТРУДОСПОСОБНОСТ

1.    ПЪЛНА ТРАЙНА НЕТРУДОСПОСОБНОСТ
1.1.    Пълна и невъзвратима загуба на зрението на двете
очи или спиране на функционирането (вкл. поради
ампутация и дезартикулация) на двете ръце в областта
от рамото до китката, или на двете ръце в областта до
китката, или на двата крака в областта от коляното до
глезена или на двата крака в областта до глезена; или на
едната ръка в областта от рамото да китката и на един
крак в областта от коляното до глезена, или на една ръка
в частта от рамото до китката и на един крак в областта
до глезена.

1.2.    Неизлечимо травматично или пост травматично
заболяване на мозъка вследствие застрахователната
злополука, което прави застрахования изцяло и
невъзвратимо неспособен да извършва пожизнено
каквато и да било дейност с цел получаване на доход
или печапба.
1.3.    Пълна трайна и невъзвратима парапиза, която прави
застрахования изцяпо и невъзвратимо неспособен да
извършва пожизнено каквато и да било дейност с цел
получаване на доход или печалба.

2.    ЧАСТИЧНА ТРАЙНА НЕТРУДОСПОСОБНОСТ
2.1. Всеки случай на трайна нетрудоспособност, който не може да бъде квалифициран като пълна трайна нетрудоспособност, и при който способността на Застрахования да извършва каквато и да е дейност с цел получаване на доход или печалба се намалява обективно, доживотно и частично. В случай на частична трайна нетрудоспособност, застрахователната сума се изчислява като процент от сумата, платима в случаите на пълна трайна нетрудоспособност и се определя както следва:

Вид загуба    Дясно    Ляво
Цялостна загуба на ръката в областта от рамото до китката или ръката до китката    60%    50%
Цялостна загуба на движението на рамото    25%    20%
Цялостна загуба на движението на лакътя или китката на ръката    20%    15%
Цялостна загуба на движението на палеца и показалеца    35%    25%
Цялостна загуба на палеца    20%    15%
Цялостна загуба на показалеца    15%    10%
Цялостна загуба на средния или безименния пръст.    8%    7%
Цялостна загуба на малкия пръст    7%    6%
Цялостна загуба на два от последните пръсти /среден, безименен и малък/    15%    12%
Частично ампутиране на стъпалото заедно с всички пръсти    30%
Цялостна загуба на крака от коляното до глезена или стъпапото до глезена    50%
Цялостна загуба на движението на бедрото    30%
Цялостна загуба на движението на коляното    20%
Скъсяване на крака с най-малко пет см.    15%
Цялостна загуба на видимостта на едното око или намаляване до половината на видимостта на двете очи    25%
Пълна и неизличима загуба на слуха и на двете уши    40%
Невъзстановена фрактура на долната челюст без втвърдяване.    25%
Анкилоза на част от гръбначния стълб с деформация    30%
Фрактура на ребрата с деформиране на гръдния кош и с органични деформации    10%
2.2. В случай на отрязване само на част на пръст от ръката, се изплаща част от сумата, платима за цялостната му загуба, в зависимост от това доколко е отрязан пръста. Пълната и невъзвратима загуба на способността да функционира един орган или крайник, като по този начин остава доживотно неизползваем, се счита като пълна загуба на органа или крайника. В случай на трайна частична загуба, т.е. когато използването на увредения орган или крайник частично само се затруднява, обезщетението се изчислява като процент от сумата, платима в случай на пълна загуба в зависимост от степента, в която се затруднява работата на органа или крайника.
2 3. Във всеки случай на трайна частична загуба на трудоспособност, която не се цитира в таблицата по-горе, сумата на обезщетението съответства на намалението на способността на Застрахования да извършва каквато и да е дейност с цел получаване на доход или печалба, но в никакъв случай не може да надвиши платимата сума при увреждане на тялото с подобна сериозност и сложност.
2.4.    В случай на загуба на орган или крайник, които са били негодни преди злополуката, не се изплаща никакво обезщетение.
2.5.    Ако се установи, че поспедиците от злополуката са по-сериозни, поради съществуващ предишен дефект или отстранен крайник, обезщетението се изчислява като се вземе предвид само увреждането, което е настъпило като пряка и непосредствена последица от злополуката, а не на база пълното увреждане, включващо съществуващото вече състояние.
2.6.    В случай на загуба на повече органи или крайници, която не се счита за пълна трайна нетрудоспособност, съгласно горните определения, общата сума на обезщетението не може в никакъв случай да надвиши лимита на отговорност предвиден за случаите на пълна трайна нетрудоспособност.

3.    Медицинско освидетелстване за процента на загубена трудоспособност се осъществява не по-рано от три месеца и не по-късно от една година от датата на злополуката, независимо от това дали лечението е приключило или не. Тези срокове не се прилагат в случай на загуба на зрителен орган или ампутация на крайник.
4.    Професията на застрахования не оказва влияние при определяне процента на трайна нетрудоспособност.
5.    В случай, че лечението не е завършило до една година от злополуката, освидетелствуването се извършва независимо от степента на стабилизация на инвалидността, като се определя процент, отговарящ на състоянието на застрахования към края на едногодишния срок от датата на злополуката.
6.    В случай, че след изтичане на 1 година от датата на злополуката, Застрахованият получи усложнения, Застрахователят не дължи допълнителни плащания.
7.    В случай, че преди завършване на лечението, но не по-рано от три месеца от датата на злополуката, не може да се установи окончателния процент на трайна загуба на трудоспособност, Застрахователят може по искане на Застрахования да му изплати аванс до 50 % от сумата за предполагаемата трайна загуба на трудоспособност към края на годината.
8.    При изплащане на обезщетение при смърт от злополука се приспада изплатеното преди това (ако има такова) за трайна загуба на трудоспособност и/или за медицински разноски и/или за спасителни разноски и репатриране.

Задължения на застрахователите - режими

Застрахователите са длъжни да създадат общи и технически ре­зерви. Общите резерви в България се състоят от фонд "Резервен" по чл. 246 от Търговския закон, съответно по чл. 36 от Закона за кооперациите и от други резерви, ако е предвидено в устава на застрахователя. Вида и раз­мера на техническите резерви зависи от специализацията на застраховате­ля. Компетентните надзорни органи одобряват реда и методиката за обра­зуване на техническите резерви.

Застрахователите са длъжни да покрият брутния размер на тех­ническите си резерви със точно определени активи и при посочени в зако­нодателството съотношения. Някой от допустимите активи са: (•) държав­ни ценни книжа - без ограничения, (•) необременени с тежести недвижими имоти - до 20%, (•) акции и облигации, издадени от търговски дружества и приети за търговия на фондова борса - до 80%, но не повече от 5% от ак­циите и облигациите на едно дружество, (•) банкови депозити - до 50%, но не повече от 25% в една банка и други. Като цяло за застрахователния биз­нес се прилагат количествените ограничения на инвестициите и по-рядко качествените такива (чрез задаване на минимално равнище на доходност, максимално поет риск и т.н.). Количествените ограничения предпазват зас­трахователите от необмислени решения и гарантират платежоспособността им.

Прекият контрол върху равнището на застрахователните премии е друго важно направление за регулиране. Обикновено той се прилага в имущественото застраховане и в застраховането на отговорности. Прин­ципно се използват четири режима за установяване на нейните равнища:

•      Разрешителен режим - при него определената от застрахова­теля премия трябва да бъде регистрирана в компетентния надзорен орган и одобрена от него.

•      Регистрационен режим - той предполага премията да бъде само регистрирана в регулативния орган и от този момент да бъде използ­вана без да се изчаква специално разрешение.

•      Либерален режим - при него застрахователят няма задълже­нието да регистрира премията, нито се нуждае от разрешение, за да я из­ползва. Това обаче не го освобождава от задължение да води документация и статистика за нейните равнища. Тази регулация се използва в РБ.

• Ограничен режим — при него държавата установява диапазон в рамките на който може да се варира премията. Превишаването на макси­малните и минималните стойности е забранено.

Начини за регулиране на застрахователния бизнес

Регулативни мерки засягат определен аспект от дейността на зас­трахователите. Някои от тях са:

1)      учредяване и лицензиране дейността на застрахователите;

2)      мониторинг върху платежоспособността на застрахователите;

3)      установяване равнищата на застрахователните премии;

4)      контрол върху документо оборота (структурата и съдържани­ето на застрахователните договори);

5)      контрол върху каналите за дистрибуция и защита на потреби­телите.

Като цяло застрахователите се учредяват като корпоративни структури (ЗАД, ВЗК и др.). За да осъществяват своята дейност те се нуж­даят от разрешение (лиценз) от компетентен надзорен орган. В България това е управление "Застрахователен надзор" към КФН. Изискванията за издаване на лиценз са много строги. За ЗАД има минимален основен капи­тал, който е различен за различните типове застрахователи. Лиценз се изисква не само за местни застрахователи, но и за чуждестранни такива.

За да гарантира платежоспособността на застрахователите дър­жавата въвежда строги финансови изисквания. Такива са:

■    Изискване за размера на наличния капитал;

■    Правила за ликвидация на застрахователя;

■    Формиране на технически резерви;

■    Покриване на техническите резерви с подходящи активи;

■    Регулиране на дивидентната политика;

■    Публичност на финансовите резултати;

Наличния капитал (ТАС) е израз на собствените средства на все­ки застраховател, които са разлика между неговите активи и предвидимите задължения. Той трябва да е на такова равнище, което да му позволява да обслужва допълнително възникващите задължения. Собствените средства се състоят от внесения капитал на дружеството, общите му резерви, нераз-пределената печалба от минали години, намалена с очакваните плащания по дивиденти и др. Големина на наличния капитал, намален с нематериал­ните активи, трябва да бъде най-малко равен на определен норматив, т. нар. граница на платежоспособността. Границата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява се определят в наредба от КФН.

В някои страни вместо границата на платежоспособност се из­ползва т. нар. рисково-базиран капитал (КВС). Рисково-базираният капи­тал е необходимия на застрахователите капитал с който те могат да пос­рещнат рисковете, съпътстващи дейността им. Такива рискове са инвести­ционните рискове, рисковете, свързани с покритие събития, рискове на ме­ниджмънта и т.н. Застрахователите имат задължението да съпоставят раз­мера на ТАС с КВС. Ако той падне под КВС се предприемат мерки за оз­дравяване на финансовото състояние.

Ако оздравителните мерки не дадат резултат се пристъпва към ликвидация на застрахователя. Прекратяването на неговата дейност може да стане доброволно, т.е. по решение на общото събрание на застрахова­телното дружество или принудително в случай, че се отнемане лиценза на застрахователя. За да се покрият неизплатените вреди на застрахованите лица, предявени преди обявяването на ликвидация се формират гаранци­онни фондове. Те се финансират от вноски на застрахователите в зависи­мост от броя сключените договори. Обикновено такива фондове изплащат обезщетения за имуществени вреди и то най-вече по сключени задължи­телни застраховки. Претенциите на потребителите на животозастраховки се защитават от текстовете на специализираното законодателство или от асоциации на застрахователите. Като правило размерът на обезщетенията, плащани от гаранционните фондове е лимитиран.