Начини за регулиране на застрахователния бизнес

Регулативни мерки засягат определен аспект от дейността на зас­трахователите. Някои от тях са:

1)      учредяване и лицензиране дейността на застрахователите;

2)      мониторинг върху платежоспособността на застрахователите;

3)      установяване равнищата на застрахователните премии;

4)      контрол върху документо оборота (структурата и съдържани­ето на застрахователните договори);

5)      контрол върху каналите за дистрибуция и защита на потреби­телите.

Като цяло застрахователите се учредяват като корпоративни структури (ЗАД, ВЗК и др.). За да осъществяват своята дейност те се нуж­даят от разрешение (лиценз) от компетентен надзорен орган. В България това е управление "Застрахователен надзор" към КФН. Изискванията за издаване на лиценз са много строги. За ЗАД има минимален основен капи­тал, който е различен за различните типове застрахователи. Лиценз се изисква не само за местни застрахователи, но и за чуждестранни такива.

За да гарантира платежоспособността на застрахователите дър­жавата въвежда строги финансови изисквания. Такива са:

■    Изискване за размера на наличния капитал;

■    Правила за ликвидация на застрахователя;

■    Формиране на технически резерви;

■    Покриване на техническите резерви с подходящи активи;

■    Регулиране на дивидентната политика;

■    Публичност на финансовите резултати;

Наличния капитал (ТАС) е израз на собствените средства на все­ки застраховател, които са разлика между неговите активи и предвидимите задължения. Той трябва да е на такова равнище, което да му позволява да обслужва допълнително възникващите задължения. Собствените средства се състоят от внесения капитал на дружеството, общите му резерви, нераз-пределената печалба от минали години, намалена с очакваните плащания по дивиденти и др. Големина на наличния капитал, намален с нематериал­ните активи, трябва да бъде най-малко равен на определен норматив, т. нар. граница на платежоспособността. Границата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява се определят в наредба от КФН.

В някои страни вместо границата на платежоспособност се из­ползва т. нар. рисково-базиран капитал (КВС). Рисково-базираният капи­тал е необходимия на застрахователите капитал с който те могат да пос­рещнат рисковете, съпътстващи дейността им. Такива рискове са инвести­ционните рискове, рисковете, свързани с покритие събития, рискове на ме­ниджмънта и т.н. Застрахователите имат задължението да съпоставят раз­мера на ТАС с КВС. Ако той падне под КВС се предприемат мерки за оз­дравяване на финансовото състояние.

Ако оздравителните мерки не дадат резултат се пристъпва към ликвидация на застрахователя. Прекратяването на неговата дейност може да стане доброволно, т.е. по решение на общото събрание на застрахова­телното дружество или принудително в случай, че се отнемане лиценза на застрахователя. За да се покрият неизплатените вреди на застрахованите лица, предявени преди обявяването на ликвидация се формират гаранци­онни фондове. Те се финансират от вноски на застрахователите в зависи­мост от броя сключените договори. Обикновено такива фондове изплащат обезщетения за имуществени вреди и то най-вече по сключени задължи­телни застраховки. Претенциите на потребителите на животозастраховки се защитават от текстовете на специализираното законодателство или от асоциации на застрахователите. Като правило размерът на обезщетенията, плащани от гаранционните фондове е лимитиран.